Национален парк Рила обхваща 81 000 хектара между 800 и 2925 м надморска височина в планина Рила. В него влизат териториите на четири резервата - Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Паркът е най-големият от трите национални парка в България. Териториите му са обявени за национален парк на 24 февруари 1992 г. Главна цел на парка е опазването на отделни екосистеми и на исторически и културни обекти на неговата територия. От парка извира река Марица - една от най-големите реки на Балканския полуостров. В парк Рила са разположени 120 естествени езера, от които 70 са с ледников произход. Най-високият връх в парка и планина Рила е най-висок и на Балканския полуостров.
Горите в парка покриват 2/3 от площта му. Останалата незалесена територия се състои от алпийски пасища в най-високите части на Рила. 60% е естествената горска растителност от всички дървета, а 36% от растителността е храстова - предимно от клек. Горските площи са предимно от смърч и ела, бял бор, както и бялата мура. Средната надморска височина на горите в националния парк е 1800 м, което говори за много добро развитие на иглолистните гори. Характерни за парка са вековните иглолистни дървета. Широколистните гори заемат много по-малка територия. Те са представени основно от бук, горун и трепетлика.
В парк Рила има много богат животинският свят. Тук могат да бъдат намерни около 3000 безгръбначни животни и 172 вида гръбначни, 100 вида птици. От гръбначните видове в националния парк над 100 са вписани в Червената книга на България, а 15 и в Червената книга на Европа. От безгръбначните животни има 40 които са включени в международни списъци за защита на природата.
