Тракийският град Кабиле е разположен на плато близо до село Кабиле. Има скалист акропол, който е и светилище-обсерватория. На мястото са разкрити скален релеф на Кибела, основи на обществена сграда и две правоъгълни помещения, най-вероятно с култов характер. Името на селището произхожда от Кибела - Великата майка на боговете. На върха има изсечено в скалите светилище, функционирало през 2-1 хил. пр. Хр.
Селището е възникнало около светилището в края на 2 хил. пр. Хр. Платото е разположено на завоя на река Тунджа на юг и доминира над равнината. Открита керамика от 10-6 в. пр. Хр. доказва, че селището е съществувало и през ранножелязната епоха. През всички времена Кабиле е пункт на кръстопът на два възлови пътища, свързващи бяло море с Дунава. Това местоположение предопределя съдбата на селището векове наред. Археологическият материал показва, че през 5-4 в. пр. Хр. градът е поддържал важни търговски връзки с елинските градове по Егейското и Черноморското крайбрежие.
От открит надпис в град Севтополис, столицата на одриския владетел Севт ІІІ, се разбира, че в Кабиле е имало храм на Артемида Фосфорос и светилище на Аполон. В края на 4-началото на 3 в. пр. Хр. Кабиле е столица на одриския парадинаст Спарток, споменат в надписа от Севтополис. Той е известен и от собствени монети, сечени през първата четвърт на 3 в. пр. Хр. По време на келтското нашествие царската власт в Кабиле е заменена с градско управление.
Християнството прониква в града още през 4 в. Открита е монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през 5 в., както и по-малка базилика в очертанията на военния лагер с баптистерий. Кабиле е разрушен от аварите през 583 г. През 7-8 в. и през Средновековието на територията на незначителното вече селище живее малобройно население. Името на селището се запазва до днес като название на селото, което се намира в непосредствена близост до древния град.
Основните съоръжения на акропола на античния град Кабиле са концентрирани около скално-изсечен паметник в основната скала. Паметникът по всяка вероятност е много по-древен от античното селище, превърнато днес в музей на открито. Според археолози това е най-древното светилище – скала с релефно изображение на Великата майка на боговете - Кибела, по късно Артемида върху лъв. Открито е и друго изображение, високо около половин петър, на Артемида Фосфорос от тип, известен от монети на Кабиле.
Археологическите проучвания показват, че около върха е изградено съоръжение, чрез което, древните наблюдатели са могли да измерват времето в единици, по-големи от денонощие – година, полугодие, тримесечие, продължителност на сезоните. Едновременно с това, наблюдавайки ежедневните кулминации на Слънцето и някои от по-ярките звезди, те са могли да измерват времето и в единици, по-малки от денонощие. Кулминациите на Слънцето и звездите разделят съответно деня и нощта на две равни части.
