Петропавловският манастир се намира близо до град Лясковец. Манастирът се извисява на висок хълм над самия град. Известен е още с името Лясковски манастир. Той е един от четиринайдесетте манастира в околностите на Велико Търново, които са построени по време на Второто българско царство. Основан е в началото на 10 век върху развалините на стара римска крепост от 2 век от новата ера. Манастирът е бил покровителствуван от българските царе Александър и Иван Шишман.
Манастирът дава своя принос и в национално освободителните борби на населението от този край. Той е сборен пункт на три въстания за освобождението от турско робство. През 1700 г от Петропавловския манастир потегля Мариното въстание. През 1856 г с благословията на манастирските братя от тук тръгва четята на дядо Никола, заедно с девет душу въстаници от Лясковец. През 1862 г манастирът е сборно място на бунтовниците на хаджи Ставревата буна.
Тук намират подслон и закрила Васил Левски, Матей Преображенски, Георги Измирлиев, Иван Семерджиев, Стефан Пешев и други изтъкнати апостоли и революционери. През 1874 г тук е открито първото Богословско училище в България с директор Недю Жеков.
След Освобождението манастирът прераства в духовна семинария с ректор Васил Друмев, която просъществува до 1886 година. Реставриран и въстановен като цялостен архитектурен комплекс, днес Петропавловския манастир е не само действаща обител, но и ценен културно-исторически обект, един от значимите паметници на нашето духовно наследство.
Манастирът е един от най-добре запазените манастири от това време, за което е допринася неговата неддостъпност. Извисен над високите скали на Арбанашкото плато, манастирът и особено неговата камбанария се открояват забележимо на хоризонта. В манастира има панорамна тераса, която разкрива прекрасна гледка към Дунавската равнина и Стара планина.
