Търси хотел
   на планина       на море       на село       културен       ловен       винен       ски       балнео и спа       бизнес   
 добави хотел   редактирай хотел 
Начало Туризъм Времето За сайта За хотели Понеделник, 17.06.2019, 22:59  
 Каталог
Перперикон
Преглед Снимки Карта
с. Горна крепост. Община Кърджали. Област Кърджали.

Перперикон е археологическият комплекс в Източните Родопи, в землището на село Грона крепост, на 15 км от град Кърджали. Смята се, че това е било прочуто в древността светилище на Дионис. Създадено е от тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. заема около 12 кв. км. Разкопките започват през 2000 г, разкривайки голям скален град. Разцветът му е през римската епоха, въпреки че възниква няколко хилядолетия по-рано.

Археологическият комплекс се състои от няколко основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха. Включва мощна крепостна стена, акропол - изграден от огромни каменни блокове, разположен в най-високата част на хълма, дворец - изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м., северно и южно предградия - представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.

Името на Перперикон най-вероятно идва от бога на камъка Пер. И до днес е запазено името на течащата на близо Перперишка река, по името на съществувалото преди време селище. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон. Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни поколения, оставили отпечатък върху скалите.

Според археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на 6 - началото на 5 хил. пр. Хр. Следващият установен исторически период е каменно - медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на 5 и началото на 4 хил. пр. Хр. От това време се виждат грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Скалния комплекс се развива и през бронзовата епоха. В нейната късна фаза, 18 - 12 в. пр. Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито - микенската цивилизация, на Троя и Микена. През 13 - 14 в. крепостта е областен център във Византия. След 1346 г. крепостите в Източните Родопи са унищожени.

Многобройните находки дават основание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено - огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Родопското светилище на Дионис се визира от много исторически сведения. Римския историк Светоний Транквил в съчинението си "Животът на дванадесетте цезари“ описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което "... се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите, жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно". В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. От Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. Сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа.

Римската епоха е епоха на разцвет за Перперикон, който обаче завършва с нашествията на готите, разорили градове и села. Археологическите проучвания показаха, че тогава Перперикон е бил превзет и изгорен. Но градът възкръсва още в V - VI в. сл. Хр. Византия преживяла съдбоносна война с варварите укрепва и постепенно започва да възстановява границите на Римската империя. При император Юстиниан Велики (527-565) почти са достигнати старите предели. Същият василевс извършва колосално строителство, възобновявайки и преизграждайки древните градове и твърдини. Крепостните стени на Перперикон са отремонтирани, а са построени и нови, подсилващи защитата на Акропола от уязвимата западна посока. Отново функционира инфраструктурата на селището. Налага отпечатък и утвърдилото се след V в. християнство. Базиликата в Акропола е преустроена в църква, като от изток е добавена необходимата апсида. Християнски храмове се издигат и в околностите на Перперикон.

От север и югоизток нахлуват други нашественици - славяните и арабите. Територията на империята отново рязко се съкращава, като е застрашено дори съществуването и. Навсякъде се шири упадък и запустение. Към началото на 7 в. току-що изградената мощна фортификационна система е буквално изоставена. Тази съдба не убягва и Перперикон. Животът в града не изчезва, но съществуващото тогава селище е бледо подобие на миналото величие. Свещените скали обаче стават място за поклонение на друг народ. През 7 в. прабългарите на вожда Кубер са заселени от императора в околностите на Солун. Подобно на траките, в религията на прабългарите обожествяването на скалите играе важна роля. Племето на вожда Кубер е оставило по южните склонове на Родопите няколко находища от рисунки-графити, които са много близки до откритите в Североизточна България изображения. Точно към тях спадат и намерените графити от Перперикон. Всички те са с култов характер - символичната игра "дама" и ритуално изобразяване на женски полови органи. Последните вероятно са свързани с култа към тюркската богиня на плодородието Умай, чиито образ е изпълнен с остър предмет в най-високата част на Перперикон.

Със стабилизацията на Византия през 9 в. активната дейност се премества в подножието на Перперикон, където тогава се е намирал областният център на Източните Родопи. Данните от археологическите разкопки показват, че през 13 - 14 в. животът в крепостта Перперикон е бил интензивен. Той няма блясъка на античността, но показва важността на средновековния център. Върху останките на късноантичния храм в Акропола е построена нова църква, вече изцяло изградена от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Наоколо се оформя обширен некропол, даващ представа за значителния брой на населението.

Развиват се и квартали с полуземлянки и частично използване на старите улици. Открива се много керамика, предмети и монети, като особено интересни са изключително редките за този район сребърни монети на цар Иван Александър, регистриращи неговата кратка власт в Перперикон през 1343 г. Гражданска война от 1341 - 1346 г. унищожава крепостите в Източните Родопи и те повече не се възстановяват. Очевидно такава е била и съдбата на Перперикон. Според открит турски регистър от 1626 и 1627 г., населението в селищата под Перперикон продължава да бъде християнско. Засилената мюсюлманска колонизация след 18 в. променя коренно етническия облик.

 

Коментари (0)   Посещения: 7716  
Хотели близо до Перперикон

База за почивка и отдих...
гр. Кърджали

Вили Перперешка река
с. Стремци

Хотел Арпезос
гр. Кърджали

Къща Пламена
гр. Кърджали
 Хотели в България
Хотел Его
гр. Пловдив
Към профила  
Спа хотел Свети Георги
гр. Поморие
Към профила  
Хотел Етерно
k.k. Цигов чарк
Към профила  
Галиани къща за гости София
гр. София
Към профила  
 Времето
София Варна 15°
Пловдив 15° Бургас 12°
Русе 14° Плевен 16°
Ст. Загора 15° В. Търново
Хотели от цялата страна  naHotel.net © 2010 - 2019       Хотели  Забележителности  Населени места  Карта на сайта  Добавяне  За сайта  Контакти